Винаги ли болката и раждането вървят ръка за ръка?

Как е възникнала представата за болезненото раждане? Книгите и филмите имат огромно влияние върху общественото съзнание. Ако авторът, описвайки раждането на главната героиня, иска да заинтересува читателите, той препълва епизода с напрежение, драматизъм, страдания и мъки. Така се съдава усточиво обществено мнение, което се затвърдява с разказите на приятелки и познати.

През 50-те години на ХХ век английският акушер-гинеколог Грентли Дик-Рид след дългогодишна практика в Англия и Африка си задава въпросът защо представителките на някой култури раждат леко, други - в стенания и мъки. В своята книга “Раждане без страх” той пръв проследява връзката между страхът от болката и самата болка. Той пише: “Страхът от болката провоцира противопоставяне на работещите мускули на матката, увеличава напрежението и възниква болка. Такава последователност се наблюдава във всички подобни ситуации. Например: изпитваме нужда да посетим тоалетната, но нямаме тази възможност. Не се осмеляваме да отпуснем мускулите, които държат сфинктера затворен и продължаваме да изпитваме болка, често много остра, докато не ни се предостави възможност да изпразним препълнения пикочен мехур.... Матъчните контракции не трябва да създават никакви болезнени усещания, ако не са съпроводени от страх и напрежение. За подготвените пациентки раждането е свързано само с усещане на разтягане, силен натиск, дискомфорт...

Всичко, което предразполага към отпускане на тялото и спокойствие на духа, стимулира отделянето на ендорфини (хормоните на радостта), които са естествени болкоуспокоители. Съществуват поне седем типа ендорфини, при това някои от тях имат не по-малка сила на въздействие от инжекция морфин.”

Значи, организмът на жената може сам да изработва болкоуспокояващи. Но механизмът на отделяне на ендорфини е много крехък, зависи от общото емоционално състояние на родилката. Безпокойството може да попречи на отделянето на тези естествени аналгетици.
 

Oт къде идва болката?

Фзизиологичният смисъл на всяка една болка е един – тя дава на организма информация за нарушаване на естествените процеси. Само по себе си раждането не е нещо разрушително за организма на майката, то е съвсем естествен процес. Мускулите на матката имат малко болкови рецептори.Най-често болката възниква в мускулите около матката и се локализира низко долу в корема или в областта на кръста. Реалната причина за родилните болки е мускулното напрежение, което пречи на нормалните физиологични промени, протичащи в организма на жената по време на раждането. Страхът от раждането, тревогата и безпокойството увеличават мускулното напрежение нараства, все едно жената се съпротивлява на разкритието на шийката и на движението на детето, а в същото време матката с всички сили го изтласква – майката сама затваря вратата пред раждащото се дете.

Освен това, страхът и напрежението водят до отделяне на катехоламини (хормоните на страха). Под тяхно въздействие кръвта от матката се съсредоточава в ръцете и краката, тъй като страхът и напрежението готвят тялото за сражение или бягство. По този начин се нарушава нормалния достъп на кислород до матката. Недостикът от кислород, а с него и болката, може да е резултат и на неправилното дишане. До мускулите не стигат достатъчно ресурси и възниква болка.

Въпреки разпространеното мнение всички хорат имат приблизително еднакъв праг на болката. Различно е възприятието на болката. Това, което за едни е само лек дискомфорт, на други може да се стори, че е нетърпима болка. Освен това, възприятието може да е различно в зависимост от обстановката. Зъбоболът през нощта ни се струва ужасен, но ако гледаме интересен филм, става почти незабележим. Стресът и безпокойството засилват възприятието.
 

Какво да правим?

Страхът от болката ни кара да се напрягаме предварително, което води да възникване на болка. Силната болка ни плаши още повече, напрежението се увеличава, болката се засилва и т.н., и т.н. Какво да правим? Трябва да разкъсаме тази верига, да премахнем едно от звената й.

Ако ви заболи, не трябва да търпите, превивайки се, със стиснати зъби. Движете се, учете се да се ориентирате по своите усещания. Не се паникьосвайте и не се съпротивлявайте на болката, а се опитайте да разберете защо ви боли: може би не се отпускате достатъчно, страхувате се, дишате неправилно и се нарушава достъпа на кислород до работещите мускули. Или не чувате тялото си, което иска да заемете друга, по-удобна поза.

За да реагирате правилно на болезнените сигнали и за да можете да ги преодолявате, трябват знания за протичането на раждането, за характера на усещанията, за възможните варианти на поведение. По време на бременността прочетете съответната информация, посетете специалните занятия за бъдещи родители.

По време на раждането прехвърлете вниманието си от своите неприятни усещания върху тези на бебчето. Раждането има много по-силно и много по-важно значение за детето, отколкото за майката. Жената разбира смисъла на процеса и може съзнателно да влияе върху него, докато детето не знае какво се случва с него, то е много по-уязвимо в този момент.

Гответе се за раждането, посрещнете го без страх и помнете, че това е много силно емоционален момент, който при правилен подход може да стане най-прекрасния в живота ви.

Полезни съвети:

• Не слушайте “кошмарни разкази”. По-добре потърсете литература за безболезнено раждане.

• Не се настройвайте, че страшно ще ви боли. Гответе се за некомфортни усещания, но изучете начините за преодоляването им.

• Учете се да отпускате тялото и да премахвате лошите и тревожни мисли.

• За да намалите безпокойството постарайте се предварително да посетите мястото, където ще раждате, и да се запознаете с лекаря, който ще присъства при раждането.

• Отнесете се към раждането като към вид творческа работа, с която обезателно ще се справите.

• Мислете за детето. Помагайте му да се придвижва напред. В този сложен момент опитайте да го убедите, че го очаквате с разтворени обятия, че ви чакат чудни мигове заедно.

• Представете си, че се разтваряте като цвете. Това ще ви помогне да не се съпротивявате на разкритието, а да му помагате.

• Фантазирайте. Може да си представите болката или страха като голям захарен памук, после ги смачкайте на мъничка топка, упаковайте я в цветна хартия, завържете я за един балон и наблюдавайте с усмивка как балонът отнася неприятностите далеч от вас.

Аз изпитвам наслада от раждането. То е вдъхновяващо и вълнуващо, сексуално и духовно, магическо и чудотворно. То е СИЛАТА в най-чистата й форма. То е връх на съзиданието.

Предпочитам да раждам или сама, или със съпруга и децата ми. Всичките ни четири деца са родени по този начин. Дейвид посрещна първото, а аз - останалите три. За тези, които са израснали в култура, която счита раждането за изначално опасно и болезнено, това може да звучи като лудост. Преди време и аз мислех така, но това беше преди да узная истината за раждането.

За безопасността и красотата на раждането ми отвори очите един английски лекар и писател - Грантли Дик-Рийд. Той е писал и практикувал през първата половина на 20 век и е считан за един от бащите на естественото раждане. Дик-Рийд смята, че съществува едно любящо интелигентно съзнание, което сътворява живота. Това съзнание знае как да израсне бебето в нас. Не е нужно да му помагаме да направи очите, ушите, пръстите. Просто трябва да му се доверим и ако имаме чист въздух, движение, подслон и храна, оплоденото яйце в нас ще се превърне в човек. И понеже Природата или Бог завършва това, което е започнал, знае и как да стане раждането.

С други думи, ние не сме изоставени изведнъж в края на бременността. Има буквално родилен рефлекс, който тласка бебето от матката към белия свят с почти никакво съзнателно усилие от наша страна. Проблемът е, че има и друг, по-силен рефлекс, който може да попречи на раждането. Този рефлекс е известен като “борба-бягство”.

Дик-Рийд го обяснява по следния начин: когато жената е в състояние на страх, по цялото й тяло се разпространява послание, че има опасност, с която трябва да се бие или да избяга. Кръвта и кислородът незабавно се изпращат към ръцете и краката, за да може изплашената жена да се бие или да избяга. Поради това другите органи остават по-слабо кръвоснабдени, тъй като организмът ги счита за неважни с оглед борбата или бягството. Затова пребледняваме, когато сме изплашени. Тялото решава, че мускулите на краката ни се нуждаят повече от кислород, отколкото лицето.

За съжаление, когато трябва да се бие или да бяга, организмът счита матката за маловажен орган. Според Дик-Рийд матката на изплашена раждаща жена е буквално бяла. Тъй като е лишена от кръв и кислород, тя не може да функционира нормално, а ненужните вещества не могат да се изхвърлят навън. Това причинява не само болката, но и множество проблеми. Решението е следното: жената да не се страхува, а докторите да не се намесват. Раждащата жена не трябва да бъде бутана, дърпана или да бъркат в нея. Вместо това тя трябва да бъде спокойно окуражавана или просто да бъде оставена на спокойствие.

Животните инстинктивно чувстват това. Затова когато раждат, те търсят усамотение. Те знаят, че ако някой се намеси в раждането, то може да спре, а бебето - да умре. Това важи както за домашните животни, така и за дивите.

За съжаление в медицинските училища учат докторите да се намесват в раждането и те правят точно това.

Не бутай реката – тя си тече сама
Лора Шанли

Малко известен факт е, че освен един-два леки напъна в последните секунди на раждането, напъването насила (когато жената няма импулс да го прави), е ненужно и даже нежелателно. Фразата “Не бутай реката, тя си тече сама” определено е подходяща за раждането. В своята статия  "Втората фаза на раждането – не е нужно да напъваш" Nancy Tatje-Broussard пише: "Родовият процес не трябва да се превръща в напъване. Той може да се разгръща плавно в хармония с природния ритъм на живота."

Tatje-Broussard започва да изучава концепцията за напъването, след като нейна приятелка разказва своето преживяване за медикаментозно болнично раждане в поза “по гръб”. На тази нейна приятелка била сложена пълна упойка, поради което в безсъзнание през повечето време, след известно време тя се събужда и вижда как главата на дъщеря й прорязва. Бързо извиква сестрите, които играели на карти наблизо.

Tatje-Broussard се запитва защо, ако е възможно да родиш лесно в безсъзнание, са нужни такива огромни усилия когато си будна. Тя открива, че до 1920 г. жените не са инструктирани да напъват през втората фаза на раждането. (Втората фаза е времето между пълното разширение на шийката и излизането на бебето.) През 20-те години лекарите “решават”, че втората фаза е опасна за нероденото бебе. Надяват се, че напъването ще помогне за по-бързото изгонване. Дори известно време на майките било казвано да напъват от самото начало на раждането.

Около средата на 50-те години на ХХ в. много хора започват да осъзнават важната роля на релаксацията през първата фаза на раждането. Но втората фаза и до днес продължава да бъде свързвана с голямо физическо усилие. Лекари, сестри, акушерки, придружители на раждането често насърчават раждащата да напъва дори когато напъни липсват.

През 80-те години изследвания сочат, че втората фаза на раждането не е опасна за бебето, а в действителност тя  стимулира храносмилателната, отделителната и дихателната му система. Всъщност напъването може да бъде опасно както за бебето, така и за майката. Когато жената напъва, тя задържа дишането си. Поради това не постъпва достатъчно кислород в матката, което прави контрахирането й по-трудно и болезнено. Кислородът е недостатъчен и за бебето. Това може да доведе до влошаване на сърдечните му тонове и дори до мозъчно увреждане.

Сюзън Маккей в статията си "Хуманизиране на раждането в едно технологично общество" пише: "Насърчаването на жената да напъва по-силно и продължително може в действителност да бъде много вредно, тъй като главата на бебето и пъпната връв са притиснати по време на интензивното усилие на майката, което води до забавяне сърдечния ритъм и фетална хипоксия (постъпване на недостатъчно кислород)."

 

Разкъсвания на перинеума се получават по-често при продължително напъване, а изследванията сочат, че напъването рядко води до по-бързо излизане на бебето.

 

Акушерката Ина Мей Гаскин в статията си “ Раждане по амски” пише за раждане, на което е присъствала в амската общност:

 „С първите признаци на напън, главичката на бебето проряза. Единственото, по което можеш да съдиш, че напъва, бе лекото задържане на дишането й. Тя не издаде звук, не направи никаква гримаса. Осемнайсетте предишни раждания очевидно я бяха научили как да остави матката да си свърши работата, докато самата тя е възможно най-отпусната.”
Джейн Флетчър разказва за своя опит в раждането в писмо до списание “Майчинство”, озаглавено "Без повече професионални напъвачи":
Първото ми раждане беше акомпанирано от френетичен хор "Напъвай! Напъвай! Напъвай!" в продължение на поне половин час. Като неопитна, взех тези съвети насериозно...Петима души ми крещяха да напъвам и в усилието си да задоволя искането на тълпата, напъвах толкова силно, че си счупих опашната кост. За второто раждане бях решила да не напъвам изобщо. Ако на бебето му е нужно време да излезе, така да бъде. И разбира се и второто раждане бе акомпанирано от неистови "Напъвай! Напъвай! Напъвай!", но този път не му обърнах никакво внимание. Дишах спокойно, леко, релаксирах. Джесика се появи на бял свят без да ми счупи костта и така ми спести 6 седмичната болка, която преживях след първото раждане.”

Раждането наподобява движението на червата. При нормално изхождане човек просто позволява на тялото си да си свърши работата. След слизането на фекалиите в ректума, е необходим само слаб напън за изхвърлянето им. Концепцията, че раждането трябва да е "Трудна работа! Най-трудното нещо, което съм правила", (както понякога чувам жените да казват) е общоприета заблуда. В действителност, както авторът Пат Картър вярва,  нито от жената, нито от матката са нужни много усилия за раждането на бебето:
” При условие, че няма обезболяващи, които да се противопоставянето на усилията на матката, е нужно малко усилие от страна на фундуса, за да изпрати щастливо и успешно бебето по пътя му. Ако има нужда от усилия, те са е малко повече от това при напъна на червата при изхождане – всъщност по-малко усилие, отколкото при кихане.”

Или казано по-естетично, раждането може да бъде сравнено с рисуване на картина или преживяване на оргазъм. Това е по-скоро въпрос на “позволяване да се случи”, а не на “правене”.

Разбира се казаното по-горе не означава, че ако жената чувства нужда да напъва, тя трябва да пренебрегне този импулс. Но същевременно тя не трябва да се чувства длъжна да напъва, само защото са й казали, че това е правилният начин на раждане.

Раждането е съзидателен акт и като такъв то не може да бъда форсирано, за да задоволи неестествените времеви ограничения на обществото. Настояването да се напъва при раждане е всъщност отражение на културната ни нагласа, че силата и бързината стоят над вярата и търпението.

Може да ви стори абсурдно, но мен тази ужасна статуетка на ацтеките (богинята на раждането, на секса и на ... мръсотията?! ТЛЕЦОЛТЕОТЛ) ми направи много голямо впечатление преди 10 или 15 години и досега ме вдъхновява за раждане! Но обещавам, че ще намеря и нещо по-красиво! :) А защо е богиня и на мръсотията, не знам! Не съм прочела още! Но имам едно обяснение по антроположки, много прибързано и лаическо. По принцип жената е тази, която се разправя с тази материя, с човешките нечистотии и отпадъци (и не само човешките) - изпражнения, менструална кръв, и пр. и пр. Тя е тази, която чисти и изобщо е във вечна борба с хаоса. Когато прочета книгата на Кл. Леви-Строс "Печеното и суровото", може би ще ви разкажа още!

Преведено от Лилия Йорданова (lilfi) от http://www.lalecheleague.org/NB/NBJanFeb98p4.html

Автор: Карол М. Линч и Патриция Б. Холидей

От: NEW BEGINNINGS, Vol. 15 No. 1, January - February 1998, p. 4-7

Предоставените статии са от наши публикации от предишни години за ползване от лидери на ЛЛЛ и членове. Предупреждаваме читателите, че изследванията и медицинската информация се променят с времето.

Мариане, която е ползвала услугите на дула по време на раждането на сина си, споделя своя опит: „Когато сложих нашето новородено бебе Уилям  на гърдата си скоро след раждането му, ми беше трудно да повярвам, че аз наистина има с какво да го нахраня. Нито пък беше поставен по правилния начин. Присъствието на нашата дула там беше чудесно успокоение за мен, че няма нищо странно в това и двамата (с бебето- бел. пр.) да сме несигурни как точно да започнем. Тя предложи да оставя съпруга си да подържи Уилям за малко и когато аз го поставих отново на гърдата си, той я захвана правилно”.

Мариане и Джеф са една от все повече нарастващия брой двойки, които избират да имат дула, помагаща им по време на раждането. Дулата е жена с опит в раждането, която предоставя емоционална, физическа и информационна подкрепа на майката преди, по време и непосредствено след раждането. Днес много двойки наемат дула, за да им помогне да получат по- безопасно и задоволяващо преживяване от раждането.

При изследването на над 150 човешки култури антрополозите са открили, че по традиция с майките по време на раждането е имало друга жена- обикновено приятелка или член на семейството. След като раждането се премества в болница в началото на този век, майките биват изолирани. Болничните правила и страхът от инфекции държат семейството и приятелите далеч от майките и техните бебета. Откакто нуждите на раждащата жена стават по- широко разбрани, вратите на родилните зали бавно се отварят, за да приемат бащата, приятелите или други членове на семейството, а сега и дулата, за да се помогне на майката по време на раждането на бебето.

Ролята на дулата

Какво прави една дула? Кое прави ролята й уникална? Дулата се среща с раждащата двойка един или повече пъти преди раждането. Тя дискутира с тях очакванията им или идеите за това как искат да изглежда раждането на тяхното бебе, включително предпочитанията им относно болкоуспокояващите и храненето на детето. Дулата им помага да разберат какви са техните очаквания всъщност. Тя също така допълва информацията, научена от пренаталните курсове и коригира неправилната информация, събрана от личния родилен опит на приятелки и роднини. Пат и Майк Дракит са били изненадани от всеобхватните услуги, които тяхната дула им е предложила, "Ние бяхме радостни да открием колко квалифицирано лице имаме на разположение в този важен момент от нашия живот. Не очаквахме, че Кати също ще бъде и такъв невероятен източник на пренатална информация за хранителния режим и упражненията, а също и за подготовката за кърменето.”

След предродилните срещи дулата е на 24 часово повикване - често две седмици преди и след определената дата. В ранния етап на родилния процес дулата и майката поддържат връзка. Когато майката почувства нужда от допълнителна подкрепа, дулата ще дойде в дома й или ще се срещне с нея в болницата или родилния център. Тя ще помага на майката да се отпусне по време на контракциите и ще предложи начини за овладяването им. Тя предлага успокояващи методи като топли или студени компреси, масажи, натиск, или пък вана или душ. Тя може да предложи разхождане или смяна на позицията, за да се ускори раждането или да се увеличи толеранса на майката към болката по време на контракциите. Дулата слуша майката и отговаря на нейните нужди и желания.

Подкрепа за бащите и другите

Дулата е отзивчива и към нуждите на бащата и уважава това, до каква степен е включен (в родилния процес– бел .пр.). Първият път бащите обикновено са неопитни и не разбират и не реагират адекватно на нормалното поведение на жената по време на раждане и оценяват спокойствието, което дулата им предлага. Един опитен баща може също да оцени дулата. Докато той се грижи за майката, дулата изпълнява второстепенни задачи, като носенето на лед, сок или одеяла за майката. Тя също заменя бащата, ако се нуждае от почивка, понякога му разтрива гърба и му предоставя подкрепяща информация. Тъй като всяко раждане има своите собствени уникални предизвикателства, дори двойките, опитни в раждането имат полза от услугите на една дула. Дулата може също така да предостави този вид подкрепа и за другите, които помагат на майката при раждането, като приятели или други членове на семейството.

Мълчаливото присъствие на дулата и ангажимента й за благополучието на майката помагат да се парира ефекта от хормоните на стреса (адреналин и норадреналин), които се освобождават, когато раждащата жена се тревожи, страхува или се чувства несигурна. Високите нива на хормоните на стреса карат родилния процес да се забави или спре, засилвайки усещането за болка. Една доверяваща се, отпусната майка продължава да произвежда окситоцин (хормонът, който кара матката да контрахира). Тя има по- ефективни контракции, но с по- малко напрежение в тялото й и чувства по- малко болка. С мълчаливо успокояване, дулата помага на раждащата майка и нейния партньор да използват своите собствени уникални таланти и сили.

Изследванията показват ползи

Едно ранно изследване върху родилните компаньони (Haus 1982) демонстрира колко важна може да бъде дулата. Авторите изследват ефектите от присъствието на подкрепящ компаньон по време на раждането. Те са искали да сравнят две групи майки с неусложнени раждания, с по 20 майки във всяка група. От групата, в която е имало назначен компаньон към всяка майка, те трябвало да проследят 32 майки, за да идентифицират 20 от тях с неусложнени раждания за контролната си група За да отделят 20 неусложнени раждания за контролната група- жени без родилен компаньон- е трябвало да проследят 95 раждания! Още повече, че родилните компаньони в това изследване са били нетренирани и непознати на майките, към които са били прикрепени, което прави резултатите още по- смайващи! Допълнителните изследвания, проведени през годините, потвърждават, че присъствието на компаньони, предоставящи подкрепа по време на раждането, води до разлика в развитието и изхода от раждането. Един обединен анализ на резултати от изследвания, получени от шест произволно контролирани изпитания показва, че присъствието на дулата се асоциира с намаляване броя на ражданията чрез секцио (50%), на продължителността на раждането (25%), на използването на епидурал (60%), и на питоцин (40%) (Klaus, Kennell & Klaus 1993). Изследванията също така показват дългосрочни ползи, изразяващи се в по-добро кърмене, намаляване на следродилната депресия и повече положителни оценки на майката за личността на бебето, за нейната (майчинска- бел.пр.) компетентност и здравето й.

Присъствието на дула на раждането подобрява връзката майка- дете, а оттам и кърменето; води до повече положителни взаимодействия между майката и бебето и установяване на адекватно производство на мляко по време на непосредствения следродилен период. Дулите изглежда са най- ефективни при следните взаимоотношения.

Взаимно общуване

Съществен принцип при оценяването, или изграждането на връзка, е, че родителите трябва да получат някакъв отговор или сигнал (като например движение на тялото или окото) от тяхното дете, за да се формира близка връзка. Както е посочено в НЕЖНОТО ИЗКУСТВО НА КЪРМЕНЕТО:, "През периода на първите часове от раждането, повечето новородени са мълчаливо бдителни и възприемчиви. Една жизнена и сложна обмяна на съобщения, преминават между майката и бебето, които са заедно в този период от време. ". Дулите, като обективни наблюдатели, често забелязват тази обмяна и могат нежно да привлекат вниманието (на майката- бел. пр.) към специфичното поведение.

Предоставяне на време

Понеже дулата предоставя продължителна подкрепа (за разлика от многобройния медицински персонал, който работи на смени), тя може да осигури на майката и бебето необходимото оптимално време, за да се помогне на бебето да установи отново биоримичността, нарушена от родилния процес и раждането. Биоримичността е свързана със синхронизацията на движенията на бебето и ритъма на майката. Преди раждането циклите на сън- събуждане на бебето, всекидневните активности на майката, биенето на сърцето й и различните други ритми са познати и постоянно синхронизирани. Родилният процес и раждането нарушават тези ритми. Когато за бебето още от раждането му се грижи майка му, тези ритми се установяват отново по- лесно и бързо. Майката е способна да „се настрои на една вълна” с бебето си, позволявайки естествените процеси да протичат с колкото се може по- малко прекъсвания.

Д-р Уилям Сиърс, в ЯДОСАНОТО БЕБЕ, разказва историята на бебето Майкъл, което прекарва първите си пет дни в болничната детска стая. Първите две нощи майка му чувала сестрите да викат името му постоянно. Следващите две нощи били забележимо по- тихи. Когато майката на Майкъл го отвежда в къщи, той започва да плаче постоянно. На нея й трябват осем месеца на интензивно родителство, за да възстанови биоримичността с Майкъл, което го превръща в едно спокойно, щастливо бебе. Д-р Сиърс вярва, че Майкъл е бил разстроен от многобройния болничен персонал, които са му наложили безкомпромисен четиричасов режим, докато е бил в болничната детска стая.

Топлина

Температурата на новороденото спада незначително, ако изобщо спадне, когато то е поставено на гърдите на майката, дори и да не е покрито с допълнителен източник на топлина (Klaus, 1982). Дулата може да обучи майката как да запази бебето си топло на своята гръд, с одеяла, покриващи и двамата. Клиничният персонал може да провери дали бебето е наред, докато е в ръцете на майка му, което прави традиционното отделяне (на майката и бебето- бел.пр.) безсмислено и кърменето по- успешно.

Присъствието на дула, когато кърменето е в началото си, може да бъде много полезно. Чрез насърчаване кърменето на поискване още от раждането и окуражавайки майката да продължи да  храни, когато пожелае дулата помага кърменето да се развива без проблеми. При особени обстоятелства, дулите също така предоставят още един допълнителен чифт ръце, които да подкрепят бебето по време на кърменето. Кети Раскит, дула в  Gulfport, Мисисипи, е работила при Верни- една млада майка, която разказва, "След цезаровото раждане на бебето ми, моята дула го придържаше към гърдата ми 45 минути, докато се хранеше. Сама не бих могла да го направя. "

Повечето дули или самите имат свои деца, които са били кърмени и/или са минали тренинг в справянето с кърменето през първите дни. Деби Янг дула и майка на пет деца, разказва една история за неопитна майка, чиято медицинска сестра по стая държала бебето за главата така, че стимулирала рефлекса на засукване в грешна посока. Това довело до фрустрирана майка и объркано и все още гладно бебе. След като майката останала сама няколко минути, за да успокои бебето си, Деби й задала няколко въпроса (като в коя позиция й е удобно) и й дала специфична, но простичка, вербална информация и насоки. Тогава майката сама успешно поставила бебето на гърдата.

Преодоляване на кърмачески проблеми

Когато кърменето първоначално е някак непохватно, , както това е било с Мариане и нейния син Уилям, дулата окуражава майката, позволявайки й да разбере, че често кърменето е изкуство, което трябва да се овладее и от бебето и от майката. Една дула може да бъде по- полезен източник на информация за кърменето от някои педиатри или болнични сестри. В непосредствения следродилен период дулата е в дома на майката и може да наблюдава как напредва кърменето. Тъй като майката е установила близка връзка с дулата по време на своята бременност, тя може също така да се обърне към нея и с въпроси относно кърменето. Така дулата може да насочи майката към групи за взаимопомощ, като Ла Лече Лига, или към професионални източници, ако е необходимо или има желание.

Една двойка, Пол и Хедър Дезуто, родители на Миа- Ашли, обобщават опита на тяхна дула със следната мисъл: "За нас дулата е съществена част от естественото раждане. Тя е компетентен и начетен здравен работник, който персонифицира състрадателната грижа по време на родилния процес. "

Дулата може да бъде важна брънка във веригата на здравната помощ, от която младите родители се нуждаят, за да получат удовлетворяващо и радостно преживяване от раждането. Нейното присъствие може да гарантира, че майките ще бъдат бдителни по време на родилния процес и така ще са способни да участват активно в раждането.. Подкрепата й след раждането дава на майката възможност да кърми своето бебе отрано и често. Опитът на ЛЛЛ показва, че тези действия помагат на майките да имат удовлетворяваща и успешна кърмаческа връзка с техните бебета.

Как да намерите точната дула за вас

Организацията „Дули на Северна Америка” (DONA) предлага материали за майки, които желаят да използват дула или информация за тренинг и сертифициращи програми за всеки, заинтересуван да бъде дула. Може да се свържете с DONA по телефона на 206-324-5440 или чрез пощата на адрес 1100 23rd Avenue E., Seattle, WA 98112. Или да разгледате техния уебсайт на http://www.dona.com/

Ако не можете да откриете дула във вашето местоживеене, може би ще искате да помолите приятел, роднина или преподавател за раждане (от пренатален курс – бел. пр.), който споделя вашата родилна философия, да бъде с вас по време на раждането ви. Следните книги също са полезни:

• Партньорът при раждане: Всичко, което трябва да знаете, за да помогнете на жена през раждането, от Пени Симкин
• Майчински към майката, от Клаус, Кенел и Клаус
• Нежното изкуство на кърменето, Международна Ла Лече Лига

 

За да решите дали определена дула е точно за вас, използвайте следния списък с въпроси на DONA. Вие може да зададете няколко въпроса по телефона и след това да направите интервю с една или две дули, които ви вдъхват най- голямо доверие:

• Какъв тренинг сте имали?
• Каква е философията ви за раждането и за подкрепянето на жените и техните партньори през родилния процес?
• Разкажете ми (ни) за опита ви от раждането, лично и като дула.
• Може ли да ви се обаждаме, ако имаме въпроси или притеснения преди и след раждането?
• Кога ще се присъедините към мен в родилния процес?
• Работите ли с една или повече „резервни” дули (за времето, през което не сте на разположение)?
• Може ли да се срещнем с тях?
• Каква е таксата ви?

Когато се срещнете с дулата (добре е да се срещнете и двамата с нея- вие и вашия партньор), обърнете особено внимание на личните ви впечатления от нея. Дали е мила, приятна и ентусиазирана? Дали комуникира добре? Добър слушател ли е? Приема ли вашите избори? Комфортно ли се чувствате с нея?

Литература

Sears, William, The Fussy Baby: How to Bring Out the Best in Your High- Need Child. Schaumburg, IL: LLLI, 1985.
Klaus, Marshall, H., Kennell, John H., and Klaus, Phyllis H. Mothering the Mother. Reading, MA: Addison-Wesley, 1993.
Klaus, Marshall H. Parent-Infant Bonding, 2nd Edition. St. Louis, MO: Mosby. 1982.
La Leche League International, THE WOMANLY ART OF BREASTFEEDING. LLLI, Schaumburg, IL: 1997.

Днес в клуб "Бъдещи и настоящи майки" в дир.бг се появи следната анкета с явно гласуване:
Какво очакват жените от своите лекари при раждане?

Анкетата е пусната след тази молба до модераторите:
Уважаеми Редактори,
Предлагам на Вашето внимание една кратка анкета,която Ви моля да поставите на Вашият сайт след съответната техническа обработка.Отговорите на българските жени ще бъдат сравнени с тези на жените в Западна Европа
и ще бъдат публикувани в сп.Акушерство и Гинекология и,ако желаете, и на Вашият Сайт.
Очаквам Вашият отговор.
С уважение

Д-р Иван Трифонов д.м.

Смятам, че ще е полезно да се чуят няколко гласа "За" активното раждане в нашите родилни домове . Моят глас вече го дадох. Ако някоя от вас е регистрирана в клубовете там, също може да го направи.

Автор: Мишел Оден

Да разгледаме раждащата жена от гледна точка на физиологията. Най-активната част от нейния организъм по време на раждането са хипоталамус и хипофиза. Това са еволюционно най-древните части на нейния мозък. Всички хормони, които регулират протичането на раждането, се отделят именно от тези жлези. Известно е, че ако в процеса на раждането или във всеки друг епизод на сексуалния живот на човека възниква затормозяване, неговият източник трябва да се търси в “новия мозък” – онази част на мозъка, която при човека е исключително развита и която често се нарича “мозък на интелекта” или “мислещ мозък”. По-правилното му название е нова кора или неокортекс.

Ако искаме да открием какво е необходимо на всяка една жена по време на раждането, пътят към отговора е – да разберем и да обясним това, което е добре известно на акушерките и на майките, които имат опит на раждане без медицинска намеса. Когато жената ражда предоставена на самата себе си, без медикаменти, тогава по време на раждането настъпва момент, в който тя се стреми да се откъсне от околния свят, сякаш се отправя на “друга планета”. Тя си позволява неща, за които не би помислила във всекидневния си живот, например, да вика или да псува. Тя може да заема най-неочаквани пози, да издава нетипични звуци. Всичко това, показва, че контролът от страна на неокортекса е понижен. Намаляването на активността на неокортекса е изключително важен аспект от физиологията на раждането от практическа гледна точка. От това следва изводът, че раждащата жена трябва преди всичко да бъде предпазена от излишно стимулиране на неокортекса. И така, просто правило:

ДА СЕ ИЗБЯГВА СТИМУЛИРАНЕТО НА НЕОКОРТЕКСА!

За да се използва правилото на практика, трябва да си изясним какво подразбира то. Да разгледаме общоизвестните фактори, способни да възбуждат човешкия неокортекс и да се опитаме да ги избегнем:

-   Езикът, и особено рационалният език. Когато общуваме с помощта на думи, неокортексът анализира това, което ние възприемаме. Оттук – едно от най-важните качества на добрата акушерка: умение да бъде сдържана и да не говори много, особено да не задава въпроси, които изискват точен отговор. Да си представим, че раждането е навлязло в активния си период и жената вече е там, “на другата планета”. Тя си позволява да вика, да прави неща, които преди са били немислими за нея. Тя е забравила всичко, на което са я учили, за което е чела в книгите, тя е изгубила представа за времето – и изведнъж я питат в колко часа е пишкала за последен път. Типичен пример за мощна стимулация на неокортекса! Това изглежда толкова просто. Но колко ли време ще трябва да мине преди акушерките отново да осъзнаят тази истина: трябва да се помага колкото се може по-мълчаливо!

-   Светлината също притежава свойството да стимулира неокортекса. Специалистите по електроенцефалография (изследване целящо записването на електрическата  активност на мозъка – бел.прев) знаят, че при стимулация на зрителните реакции се наблюдава повишаване на активността на главния мозък. Обичаен начин да се намали активността на мисловната дейност и да се помогне на човека да заспи е да се затворят щорите и да се изключи светлината. Това означава, че от гледна точка на физиологията, неярката светлина ще облекчи процеса на раждането. И отново – ще се наложи още дълго време да убеждаваме някои лекари, че това е толкова сериозно. Интересно е, че жена, която вече е “на другата планета”, независимо от волята си заема онова положение, което ще я предпази от излишни зрителни дразнители. Например, застава на колене и лакти, сякаш се моли. Тази разпространена поза при раждане не само облекчава болките в кръста – тя дава и други положителни ефекти: отстранява един от източниците на страдание на плода – притискане на важни кръвоносни съдове около гръбначния му стълб, а също помага за обръщането на главичката му.

-   Усещане на жената, че я наблюдават, също стимулира неокортекса. Физиологичните реакции на присъствието на наблюдаващ са подробно изследвани от учените. Всички знаем, че ние се чувстваме различно, когато знаем, че ни наблюдават. С други думи интимната обстановка, усамотение (privacy) – е фактор, способстващ за намаляването на контрола от страна на неокортекса. Интересно е, че всички бозайници – а при тях неокортекса е по-малко развит от нашия – се стремят да раждат далеч от чуждите погледи. Видовете, които водят активен нощен живот (например, плъхове) раждат предимно през деня, а животните, които са активни през деня (например, конете) – през нощта. Дивите кози отиват в най-недостъпните планински райони за тази цел. При нашите близки роднини шимпанзетата, женските напускат стадото по време на раждането. И така, една от ключовите потребности на раждащата жена е да се усамоти, да не я вижда никой. По този начин за нея е съществена разликата между акушерка, която стои пред нея и непрекъснато внимателно я наблюдава, и сдържаното поведение на друга, която тихо стои отстрани. Точно заради това следва да се избягва използването на всеки апарат, който жената може да възприеме като инструмент за наблюдение, било то видеокамера или прибор за електронен мониторинг на плода.

-   Опасност. Всяка ситуация, свързана с отделянето на хормони от групата на адреналина, стимулира дейността на неокортекса и сдържа процеса на раждане. Когато възниква опасност, на млекопитаещите се им се налага да бъдат бдителни и внимателни. В контекста на нашата тема това означава, че по време на раждането жената изпитва нужда да се чувства в безопасност . Тази ключова потребност обяснява факта, че във всички времена жените са се стремили да раждат близо до собствената си майка или някой, който може да я замести. Това като правило е опитна жена с опит на майка или баба... Акушерката по своята природа олицетворява образа на майката. В идеалния случай – майката е прототип на човек, до когото се чувстваме в безопасност, който няма да ни разглежда или критикува.

Няколко “ако...”

Ако бяхме осъзнали ключовите потребности на раждащата жена преди половин век, когато се е разпространила съвременната техника на цезарово сечение, тогава историята на родоразрешението, несъмнено би тръгнала по друг път. И “акушерството в изпълнение на акушерки”  би се ползвало с уважение. Акушерките не биха изчезнали – напълно, както е станало в някои страни или почти напълно, където са загубили своята същност и самостоятелност, превръщайки се в заложници на медицинските схеми. Сравнявайки страните, градовете и болниците, е лесно да отгатнем какъв е процента на цезарови сечения – достатъчно е да знаем съотношението между акушер-гинеколозите и акушерките. В страните, където акушер-гинеколозите са много повече от акушерките, последните са изгубили своята независимост, а количеството на цезарови сечения е огромно. Така стоят нещата в много държави, толкова различни една от друга – Бразилия, Китай, Южна Корея, Тайван, южна Италия, Турция и Гърция.

Ако бяхме разбрали какви са ключовите потребности на раждащата жена, сега нямаше да наблюдаваме второ и трето поколение, родени при интензивна лекарска намеса. Има статистически данни за това, че в определена степен способността благополучно да роди дете се предава от майка на дъщеря. В САЩ е направено проучване на данните за всички жени родили в щата Юта през 1947-57 гг. И след това родилите в същия щат през 1970-91 гг. Ето какво показва изследването: ако на жената е било направено цезарово сечение по причина “отсъствие на прогрес на родовата дейност”, тогава вероятността за това, че и на дъщеря й ще й се наложи да ражда чрез операция нараства шест пъти. Излиза, че с идването на епохата на “индустриализация на раждането” способността за благополучно родоразрешение е започнала постепенно да намалява?

Ако бяхме усвоили ключовите потребности на раждащата жена, историята на раждането не би познала “ерата на електрониката”. Тогава лекарите не биха се решили в началото на 70-те да записват в постоянен режим ритъма на сърцебиенето на плода и интензивността на маточните контракции с помощта на електронни прибори. Лекарите биха разбрали: когато някой постоянно следи телесните функции на жената и тя знае за това, този факт сам по себе си е достатъчен за да възбуди неокортекса, а това заплашва раждането да стане по-дълго, по-трудно, а значи и по-опасно, така че все повече раждания ще протичат с помощта на хирург. Интересен факт: когато започва ерата на електрониката, учените провеждат изследвания, показващи, че единственият устойчив и статистически значим ефект на електронния мониторинг е увеличаването на броя на цезарови сечения.

Ако, благодарение на правилното разбиране на процеса на раждането, бяхме избегнали ерата на електрониката, възможно е, че не би възникнал натрапчивият страх от съдебни последици. През 1970-те г. много лекари, не без участието на пресата, распространяват идеята за това, че новите  електронни методи за наблюдение позволяват да се ражда “без риск” – сякаш спонтанният процес на раждането е подобен на полета на самолет, който може лесно да се следи и надеждно да се управлява! От това убеждение следва, че причината за всеки нещастен случай – смърт, инвалидност – е нечия грешка или пропуск , а значи трябва да се търси виновен. Общественността не можа да разбере навреме, че епидемията на съдебни искове, не доведе до нищо друго, освен атмосфера на страх в болниците и родилните домове. А точно страхът е това, което прави раждането трудно и опасно.

Ако преди няколко десетилетия си бяхме задали правилните въпроси, сега нямаше да сме попаднали в рамките на стабилно вкоренни заблуди. Ако, например, бяхме осъзнали, колко е важно да осигурим на раждащата жена условия, при които нейният адреналин се запазва на минимално равнище колкото се може по-дълго, тогава бихме си представили, че присъствие при раждането на мъж, неокортекса на който отделя хормони на стресс, може да увеличи риска. Но ето, че се появява ново течение: бащите присъстват при раждането. Всички горещо го подкрепят, и днес вече никой не би се осмелил да обърне внимание на това, че неговият бум е съвпаднал по време с рязкото увеличаване на броя на цезарови сечения.

Просто практическо правило

Тъй като неразбирането на физиологични процеси пряко или косвено води до нарастване на броя цезарови сечения, ще предложа просто правило, което ще помогне да се изясни, в какво се състоят ключовите потребности на жената по време на раждането. То може да се изрази само с една фраза: по време на контракциите, напъните и раждането на бебето, следва да се устрани всичко присъщо за човека и да се удовлетворят потребности, присъщи на млекопитаещите.
Да се устрани всичко, което е присъщо на човека – това означава преди всичко да се освободим от бремето на вкоренените убеждения (тясно свързани с ритуалите). В продължение на хилядолетия те са се намесвали във физиологичните процеси във всички известни културни общности (не е исключено, обаче, че в определени моменти на човешката история това е давало еволюционно предимство). От това правило следва, че трябва да се сведе до минимум активността на неокортекса – отдела на главния мозък, мощното развитие на който ни отличава от животните. Пак оттук следва, че езикът – още една специфична функция на човека – трябва да се използва колкото се може по-малко.
Всяко млекопитаещо се стреми да бъде далеч от чуждите погледи, в момента, в който ражда потомството си. За раждащата жена това е също толкова важна потребност.
Освен това е необходимо да се удовлетвори нейната потребност да се чувства в безопасност: когато женската на млекопитаещото в джунглата усеща близостта на хищник, процесът на раждането се прекратява за известно време. Забележително е, че жена, скрита от опасност и чуждите погледи, често ражда в пози, присъщи на млекопитаещите, например, на четири крака.
Често казват, че раждането на деца трябва да бъде хуманизирано, то ест да стане по-човешко. Но всъщност, ако искаме да намалим процента на цезарови сечения, на първо място трябва максимално да го доближим до раждането при млекопитаещите. В определен смисъл раждането трябва да бъде дехуманизирано.

Преведе Олга от “Цезарово сечение: безопасен изход или заплаха за бъдещето”


Темата от бг-мамма: http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=170500.0