Винаги ли болката и раждането вървят ръка за ръка?Как е възникнала представата за болезненото раждане? Книгите и филмите имат огромно влияние върху общественото съзнание. Ако авторът, описвайки раждането на главната героиня, иска да заинтересува читателите, той препълва епизода с напрежение, драматизъм, страдания и мъки. Така се съдава усточиво обществено мнение, което се затвърдява с разказите на приятелки и познати.
През 50-те години на ХХ век английският акушер-гинеколог Грентли Дик-Рид след дългогодишна практика в Англия и Африка си задава въпросът защо представителките на някой култури раждат леко, други - в стенания и мъки. В своята книга “Раждане без страх” той пръв проследява връзката между страхът от болката и самата болка. Той пише: “Страхът от болката провоцира противопоставяне на работещите мускули на матката, увеличава напрежението и възниква болка. Такава последователност се наблюдава във всички подобни ситуации. Например: изпитваме нужда да посетим тоалетната, но нямаме тази възможност. Не се осмеляваме да отпуснем мускулите, които държат сфинктера затворен и продължаваме да изпитваме болка, често много остра, докато не ни се предостави възможност да изпразним препълнения пикочен мехур.... Матъчните контракции не трябва да създават никакви болезнени усещания, ако не са съпроводени от страх и напрежение. За подготвените пациентки раждането е свързано само с усещане на разтягане, силен натиск, дискомфорт...
Всичко, което предразполага към отпускане на тялото и спокойствие на духа, стимулира отделянето на ендорфини (хормоните на радостта), които са естествени болкоуспокоители. Съществуват поне седем типа ендорфини, при това някои от тях имат не по-малка сила на въздействие от инжекция морфин.”
Значи, организмът на жената може сам да изработва болкоуспокояващи. Но механизмът на отделяне на ендорфини е много крехък, зависи от общото емоционално състояние на родилката. Безпокойството може да попречи на отделянето на тези естествени аналгетици.
Oт къде идва болката? Фзизиологичният смисъл на всяка една болка е един – тя дава на организма информация за нарушаване на естествените процеси. Само по себе си раждането не е нещо разрушително за организма на майката, то е съвсем естествен процес. Мускулите на матката имат малко болкови рецептори.Най-често болката възниква в мускулите около матката и се локализира низко долу в корема или в областта на кръста. Реалната причина за родилните болки е мускулното напрежение, което пречи на нормалните физиологични промени, протичащи в организма на жената по време на раждането. Страхът от раждането, тревогата и безпокойството увеличават мускулното напрежение нараства, все едно жената се съпротивлява на разкритието на шийката и на движението на детето, а в същото време матката с всички сили го изтласква – майката сама затваря вратата пред раждащото се дете. Освен това, страхът и напрежението водят до отделяне на катехоламини (хормоните на страха). Под тяхно въздействие кръвта от матката се съсредоточава в ръцете и краката, тъй като страхът и напрежението готвят тялото за сражение или бягство. По този начин се нарушава нормалния достъп на кислород до матката. Недостикът от кислород, а с него и болката, може да е резултат и на неправилното дишане. До мускулите не стигат достатъчно ресурси и възниква болка. Въпреки разпространеното мнение всички хорат имат приблизително еднакъв праг на болката. Различно е възприятието на болката. Това, което за едни е само лек дискомфорт, на други може да се стори, че е нетърпима болка. Освен това, възприятието може да е различно в зависимост от обстановката. Зъбоболът през нощта ни се струва ужасен, но ако гледаме интересен филм, става почти незабележим. Стресът и безпокойството засилват възприятието. Какво да правим? Страхът от болката ни кара да се напрягаме предварително, което води да възникване на болка. Силната болка ни плаши още повече, напрежението се увеличава, болката се засилва и т.н., и т.н. Какво да правим? Трябва да разкъсаме тази верига, да премахнем едно от звената й.
Ако ви заболи, не трябва да търпите, превивайки се, със стиснати зъби. Движете се, учете се да се ориентирате по своите усещания. Не се паникьосвайте и не се съпротивлявайте на болката, а се опитайте да разберете защо ви боли: може би не се отпускате достатъчно, страхувате се, дишате неправилно и се нарушава достъпа на кислород до работещите мускули. Или не чувате тялото си, което иска да заемете друга, по-удобна поза.
За да реагирате правилно на болезнените сигнали и за да можете да ги преодолявате, трябват знания за протичането на раждането, за характера на усещанията, за възможните варианти на поведение. По време на бременността прочетете съответната информация, посетете специалните занятия за бъдещи родители.
По време на раждането прехвърлете вниманието си от своите неприятни усещания върху тези на бебчето. Раждането има много по-силно и много по-важно значение за детето, отколкото за майката. Жената разбира смисъла на процеса и може съзнателно да влияе върху него, докато детето не знае какво се случва с него, то е много по-уязвимо в този момент.
Гответе се за раждането, посрещнете го без страх и помнете, че това е много силно емоционален момент, който при правилен подход може да стане най-прекрасния в живота ви.
Полезни съвети: -
Не слушайте “кошмарни разкази”. По-добре потърсете литература за безболезнено раждане. -
Не се настройвайте, че страшно ще ви боли. Гответе се за некомфортни усещания, но изучете начините за преодоляването им. -
Учете се да отпускате тялото и да премахвате лошите и тревожни мисли. -
За да намалите безпокойството постарайте се предварително да посетите мястото, където ще раждате, и да се запознаете с лекаря, който ще присъства при раждането. -
Отнесете се към раждането като към вид творческа работа, с която обезателно ще се справите. -
Мислете за детето. Помагайте му да се придвижва напред. В този сложен момент опитайте да го убедите, че го очаквате с разтворени обятия, че ви чакат чудни мигове заедно. -
Представете си, че се разтваряте като цвете. Това ще ви помогне да не се съпротивявате на разкритието, а да му помагате. -
Фантазирайте. Може да си представите болката или страха като голям захарен памук, после ги смачкайте на мъничка топка, упаковайте я в цветна хартия, завържете я за един балон и наблюдавайте с усмивка как балонът отнася неприятностите далеч от вас.
Comment deleted at the request of the author.
 | Не си спомням вече, аз и група мами превеждахме тези материали за да подготвим Мирена за домашното раждане. |
 | Според мен представата за болезненото раждане е възникнала от факта, че раждането боли, а не от филмите и книгите. Аз раждах три пъти, и трите пъти ме боля, но не мисля, че беше заради някакви представи - просто ме боля. Може някои хора да не ги боли, сигурна съм в това. |
| толкова ли са различни жените по света, че жените в примитивните култури раждат леко а в цивилизацията -- не? Или може би защото в цивилизованите болници жената се стресира, готова е да очаква болка, и слуша всичките доктори, акушерки, всеки друг освен собствената си интуиция. Виж тази статия: http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=198802.0;all |
| redleave wrote on Aug 15, '07, edited on Aug 15, '07 Не вярвам, че в примитивния свят жената ражда без болка. Но може да пробвам някой ден да родя без болница. А Мирена изпитва ли болка? А теб защо те интересува толкова раждането, нали си мъж? |
 | Людмиле, пак абсолютизираш и стигаш до крайности. От разказа на Мирена знаем, че не е минала без болка и тя, колкото и естествено да е било всичко. Разликата е във възприятието на болката - за някои жени тя е неописуемо страдание, за други - и аз се чувствах така с второто раждане - е предизвикателство, вид екстремно преживяване, а болката е цената, за да получиш това, което мечтаеш, и някак я преглъщаш и не я помниш с лошо. |
| интересува ме как човек да се завърне в лоното на природата и към интуицията си. В хармонията на природата всичко става толкова леко и естествено. |
| Да, и дивите животни се ядат едни други, но не ги боли, нали? Природа, всичко е прекрасно.
А какво стана с духовния аспект? Нали преди време си говорихме именно за природните неща и ти каза, че ако го няма духовният аспект, все едно нищо не правим? Май точните думи бяха, че оставаме рушители? Или се опитваш да ни спечелиш чрез природните неща на първо време, а после ще ни разкриеш духовността? Извинявай, че така директно, ама много ми дойде едно време твоята убеденост в правотата на вярата ти и опитът да ни зарибиш всичките. И сега, като гледам как си се впуснал да ни помагаш, се питам дали отново няма някакъв скрит подтекст това. |
 | Еми, Людмил е толкова активен тези дни, предполагам, понеже аз се свързах със Мирена и я помолих да ми разкажат за техния опит и да ми пуснат материали които имат, изобщо всичко за активното и домашното раждане.
Между другото, Мирена и Люси, забравих да ви благодаря, че сте толкова бързи в отговорите си.
Що се отнася до статията, мисля че до голяма степен е точно така.
Страха и стреса в каквито и да е ситуаций влияят отрицателно на организма и предизвикват объркани реакции в организма, така че ако не ни е страх ако не безболезнено, то поне не толкова болезнено би било раждането. Аз лично смятам да пробвам този път да оставя нещата да се случат , да се отпусна и да не ме боли, а може да имам и оргазмично раждане :)
Вече имате разказа за първото ми раждане, скоро ще пусна и за второто, дано Людмил да е прав и да е възможно безболезненото раждане |
| OK, това донякъде обяснява нещата. Все пак нека Мирена да каже колко е било безболезнено при нея. Има жени, при които е възможно, както и оргазменото - но това са изключения, няма защо да се лъжем и да си обещаваме звездите. За повечето от нас едно непришпорено, активно, естествено раждане, пък макар и с болка, е достатъчно. |
| redleave wrote on Aug 16, '07, edited on Aug 16, '07 А ние не сме животни! Поне аз вярвам, че се различаваме от тях, имаме контрол над нещата, имаме воля, имаме отговорност за действията си, имаме съзнание. Само за човека се казва в Стария завет, че Господ му вдъхнал живот, душа.
Еми, аз не зная за какво и кого агитира Людмил, но чувствам нездрав така огромния интерес на един мъж към това толкова женско тайнство, както и показва непознание (не е като при М. Оден, защото пък на него това му е работата, и именно тази му работа го е довела до разбирането, че мъжът там няма работа и го е оставил на жените! В Англия, например, рядко ще срещнеш мъж в родилно отделение), и не ми е приятно да чета! Когато Мирена пише, ми е приятно да чета!
Мила Петя! Аз очаквам да чуя за безболезненото ти раждане! Но преди всичко ти пожелавам едно чудесно, а и здраво чедо! |
| ludmil wrote on Aug 16, '07, edited on Aug 16, '07 Може би Людмил се опитва да сподели нещо различно, защото e имал уникалната опитност не само да присъства, но и да извърши израждането, да бъде редом с жена си, да поеме бебето в ръце, да чуе първият му вик, да се погрижи за него и за майка му.
Повярвайте ми, все едно аз раждах с нея, все едно бях аз който се раждаше. Нищо общо с това да чакаш отвън и накрая да ти връчват опакованият син...
Опитвам се да кажа, че МНОГО НЕЩА СА ПО-ПРОСТИ, ОТКОЛКОТО ИЗГЛЕЖДАТ, НО НИЕ СЪС СТРАХОВЕТЕ И РАЦИОНАЛНОСТТА СИ ГИ ПРАВИМ ТРУДНИ, ОПАСНИ И СЛОЖНИ. Всеки медал има две страни!
Когато Мирена ражда в познатия уют на дома си, в ръцете на любимия си, раждането тече само и съвсем естествено. Да не забравяме, че по био-химичен път бебето усеща абсолютно всичко, което става с майката. Ако тя е спокойна, и то е спокойно. Ако тя е уплашена или притеснена и то ще се уплаши и може точно преди раждането да се обърне седалищно, да се оплете около пъпната връв, да тръгне напред с ръката и какво ли не...
По време на раждането Мирена избираше интуитивно позите -- клекнала, кучешка. Виждал съм на филм болнично раждание, там жената е легнала, заобиколена от лекари, които я командват "дишай, не дишай", "напъвай, не напъвай", и тя слуша всеки друг но не и себе си.
А Мирена в един момент превключи на подсъзнателен "автопилот", на тази изпитана милиони години програма за раждане, заложена във всички родилки...
Раждането продължи около час и детето се роди само с 2 напъна накрая, всичко беше съвсем естествен процес. Нито съм й казвал как да диша, нито кога да напъва. Тя просто знаеше без да знае.
Всъщност, ще оставя Мирена сама да сподели, нека всеки реши сам за себе си:
"Този разказ е веднага след раждането ни!
Привет на всички, на които ще е интересно споделянето за нашето раждане. Казвам нашето, а не моето, защото участниците бяха четирима и никой не биваше да липсва. Главният участник в раждането беше бебчето, заобиколен от мама, тати и Отец. Ние тримата бяхме единствените свидетели на раждането на малкото човече. Уханието и трепкането на свещичките, успокояващото въздействие на приятната музика, пукането и топлинката на дръвцата в каминката… И в тази атмосфера, за която се погрижи тати, присъстваше пълната вяра, че всичко е наред и Природата и Отец няма да допуснат да се случи нещо лошо при тази поредна стъпка от съществуването на малкото детенце. Защото според мен раждането просто е продължение, а не начало. А ние с бебо вече се познавахме и по време на бременността си правехме опити за всякакъв вид контакти, с изключение на прекия визуален контакт. Оказа се, че понятието трето око може да включва вътрешно зрение, вътрешно чуване, вътрешно обоняние, усещане за допир, усещане за енергийно присъствие и енергийно движение, обмена на мислени картинки, избора на име и т.н. Въобще като споменах картинките – това беше много важна и в един момент се оказа дори решаваща форма на общуването ни със Самуил. (Защото ние от четвъртия месец му викахме по име.) Най-вероятно когато към края на бременността съм си представяла раждането, детенцето се е стъписало от тези малко хаотични мои мисли и в 34 седмица се оказа на изходна позиция с дупето напред. Тогава се сетихме с тати, че всъщност когато аз преживявам раждането мислено, бебчето не знае че е мислено, за него всичко е реално, щом съществува импулс от мозъка ми към него. И малко се е „панирало”, както се казва, и затова започна да се върти и да ме боде. Като се роди се оказа, че ме е боло с нокти-не си ги беше „изрязало” преди да излезе.:). Според мен бебчовците излизат с крачето или ръката напред, защото когато контракциите изведнъж са започнали да ги изтласкват от уютното им местенце, толкова удобничко и защитено до сега, единственото, което познават, те, миличките, инстинктивно изпадат в нещо подобно на паника и започват да ръкомахат и кракомахат-така си го представям. Та като се обърна за седалищно раждане, аз започнах да го успокоявам и да му пращам картинки, че ще се плъзне надолу и че ще трябва да си прибере ръчичките и крачетата и да не маха много с тях, за да му е по-леко пързалянето и после му „показах” как ще го гушна и как ще му е топличко и хубаво, както му е било вътре, дори по-хубаво. (И докато му пращах картинките буквално го усещах вече в ръцете си как го гушвам.) Затова сега трябва да се обърне с главата надолу. Въпреки, че бях убедена, че усеща картинките ми, разумът ми беше учуден от факта, че когато започнах да го обръщам мислено - все едно че го обгръщам с физическите си ръце и го завъртам бааааавно, бебчето наистина започна да се обръща. То му беше вече тесничко и ясно се усещаше всяко негово движение. За да му помогна механично, правех леки упражнения за обръщане, които открих в интернет. И най-важното, че не повярвах на някои „доброжелатели”, които казаха, че упражнения за обръщане не се препоръчват, защото става усукване на пъпната връв. А се препоръчва операция. Ама че смешка. Не бива да изброявам всички страхотии, които хората изкопават в такива моменти от опита си и от съзнанието си и разказват за усложнения при раждане. Просто един приятелски съвет -- всички „доброжелателни” съвети, които имат за цел да предизвикат страх, приемайте като истории, които хората ви разказват, за да ви дадат възможност да им докажете обратното. И в последствие като резултат се оказа, че наистина всички изброени ми страхове могат да се трансформират с едно единствено нещо-пълна вяра в положителния успех и никакво никаквичко съмнение. Това се оказа решаващо-никакво съмнение, дори и мъничко съмненийце. Иначе се получава много коварно-щом някой ти разкаже нещо недобро, ти неволно го виждаш как се случва и ако не се усетиш навреме и не промениш картинката, която си видял в съзнанието си след разказа, тя остава и работи без да искаш. А когато човек вземе нещата в свои ръце, трябва да е много бдителен и наистина на разчита единствено на себе си и на вярата си. Като стана въпрос за вяра, според мен не е нужна някаква грандиозна лозунгова вяра в Бога, а нужно е едно простичко убеждение, но твърдо и непреклонно, че всичко, което ни се случва е за добро, за наше добро, независимо от това как ни изглежда на нас и че Природата в своята удивителна хармония е сътворила цяло човече и го е ваяла в продължение на 9 месеца, та сега накрая ли ще го остави да загине? – Никога, освен ако не се попречи на естествения й ход. А в много случаи лекарската намеса точно това прави-меси се в естествения ход. А този ход по моему е свещено нещо и не бива да се самовъзвишаваме до там, че да си мислим, че можем да направим раждането по-добре от самата природа. Ние една мушичка не можем да създадем, а камо ли човече. Тогава с какво самочувствие мислим, че знаем повече от Твореца, създал всичко-от мушицата до човечето. Но това е друга тема, за мен тогава, по време на раждането беше важно да не се съмнявам и да вярвам, че всичко ще мине добре, стига да не му преча. А единственото, с което може да се пречи на естествения ход на раждането, това е страха на мама или на някой край нея. Затова не допуснах никого, освен тати, защото му вярвам, че като мен може да контролира спонтанните страхове и да ги трансформира в мисли с положителен изход. А, и едно друго убеждение много ми помогна – че на човек му се дават изпитания, респективно болки само такива, които може да понесе, и да повторя – които са за негово добро. Затова не бива да ви плашат родилните болки – те не са по-силни от вас, всъщност стават по-силни, когато се „панирате”.
Важно е да умеете да изолирате болката. (Аз тренирах върху зъбобола – казвах си, че зъба го боли, а не мен и интересното беше, че наистина болката ставаше поносима и като че ли се свиваше само в зъба, без да обхваща съзнанието ми и да го замъглява, ако е много силна.) Още повече, че родилните болки са съзидателни, а не разрушителни, както болките, породени от болестно състояние.
Четвъртото важно нещо освен картинките, убежденията (вярата) и изолирането на болката е визуализирането на крайния резултат. Никой, дори и с ясновидски способности не може и не бива да предвиди всички подробности на протичането на едно естествено раждане-той зависи от толкова много физически, психо-емоционални, мисловни и духовни моменти, че е непредсказуем. Затова единственото, което можем да направим, е да визуализираме само успешния краен резултат. (Аз например се виждах как се обаждам по телефона на майка и казвам-честит ти внук, родих си го в къщи току що, ето го тук до мен. Само не предвидих, че татко ще вдигне пръв телефона, а не мама, но след реалното раждане сякаш отстрани се чух да казвам по телефона точно тези думи, които се бях чувала да казвам във въображението си.) От много други опити отпреди стигнах до убеждението, че визуализацията и още повече емоционалното преживяване на крайния резултат са магически и се сбъдват. Затова го приложих и при раждането. Просто използвах всичко, което ми е достъпно-вяра, въображение, визуализиране, интуиция, енергийни и физически упражнения, утвърждения, четене на информация за раждания в къщи – всичко, само не и лекарска намеса. Лекарите ще съществуват докато има родилки, които се нуждаят от тях. Да повярваш в себе си 100% е продължителен процес и не става изведнъж, това е по-скоро резултат от начина на живот и начина на мислене. Така че ако не съществува у вас такава вяра, по-добре се доверете на лекарите – то има два избора да вярвате -- или на себе си, или на лекарите. Иначе ще е безразсъдство от ваша страна, в каквото ни обвиняваха, без да знаят нищо повече за нас.
Радвам се, ако съм ви била полезна!
Обичам ви! Мирена" |
| Мирена: "А, и едно друго убеждение много ми помогна – че на човек му се дават изпитания, респективно болки само такива, които може да понесе, и да повторя – които са за негово добро. Затова не бива да ви плашат родилните болки – те не са по-силни от вас, всъщност стават по-силни, когато се „панирате”."
Благодаря, чели сме го. Но и в горния цитат не откривам доказателство за безболезнено раждане. Само за поносими болки. Такива бяха и моите в по-голямата си част. В българска болница. И нашият татко също беше там, макар и да не ме е израждал. Така че, моля, нека не издигаме в култ домашното раждане. Има и такава възможност и е добре да се знае за нея, но също така ако за някои от нас тя е ок, за някои други това може да струва скъпо. Иначе съм напълно съгласна, че страхът е лош съветник при раждането и трябва да вярваме повече на Природата. нм |
| Точно така е, болката е пречистваща и не ни се дава по-силна болка от това, което можем да понесем. |
| |
